75. ОУ „Тодор Каблешков“ през очите на няколко поколения: вълнуващ урок във 2. „б“ клас

Незабравима ще остане срещата между ръководството на 75. ОУ “Тодор Каблешков“ и учениците от 2. „б“ клас с класен ръководител г-жа Йорданка Манова на 5 ноември. Един учебен час, който се  превърна в празник на обичта към нашето училище, събирана от поколения насам.

Събитието беше отговор на предизвикателство, което преди седмица директорът г-жа Виолета Бимбова-Туфан отправи към децата – да разговарят с близките си, да съберат семейните истории за нашето училище и да разберат какво е било то в миналото. По време на урока учениците представиха личността на патрона ни Тодор Каблешков и споделиха записаните от тях истории на своите родители, баби и дядовци, учили някога тук. Разказите за училищния живот отпреди десетилетия – с печките на дърва, престилките, бели якички и любими учители – събудиха топли усмивки и показаха колко дълбоки са корените на нашата училищна общност.

Особено емоционален беше моментът, в който гостите на събитието разпознаваха имена на училищни будители от миналото, сред които г-жа Виолета Бимбова-Туфан и г-н Александър Манов чуха имената и на своите баби, оставили светла следа в историята на 75. ОУ. Г-жа Йорданка Манова сподели, че целият й професионален път е преминал в нашето училище – от 18-годишна възраст до ден днешен. И във всеки випуск е оставила частица от своето сърце.

Споделяйки впечатленията си от този незабравим ден, директорът на училището г-жа Виолета Бимбова-Туфан разказа:

„Срещата с класа на г-жа Манова беше истински извор на живот, морал, благодарност и споделеност. Усетих се като в храм. От посрещането с питка и песен, през усмивките на училищните ни деца. Направи ми впечатление, че следяха реакциите на нас, от ръководството, и на поканените на събитието баба и дядо на две ученички от класа. Срещата беше красиво и тъй докосващо продължение на предишната ни среща, като учениците бяха изпълнили моята молба, да съберат историите на своите близки роднини за любимото 75. ОУ.

Диалогът, който се получи между нас, учениците, сърцатата г-жа Манова и поканените роднини, беше толкова уютен, а написаното от учениците – съкровищница, която да запазим и в бъдеще разширим в полза на архива и познанието ни за миналото. Да изпеем песента „Облаче ле бяло“ беше така вълшебно и свято. Александър Манов изчете писмо в благодарност от ученичката Ребека, посветено на неговата майка г-жа Манова, което само по себе си показа уважение и семейна просветителска приемственост, която дава  сила и посока по пътя напред. Г-н Манов в своето слово към учениците зареди събитието със силата на съвременен будител и светъл човешки пример. 

В самия край бях особено трогната да получа лично писмо от Ребека, в което нейните родители благодаряха на мен като ръководител. Прочетох го с особено вълнение, защото да виждам спокойни, вдъхновени и щастливи ученици, учители и родители, за мен е всичко.

Безкрайно обичам човечността в хората, силата на добрата дума и любовта, вдъхновението чрез знанието и единността на училищното ни семейство. Благодарна съм за всички добри хора с големи сърца и богата души, с които ме срещна живота в нашия любим училищен дом. Благодаря на семейството на Ребека за моралната подкрепа, защото ми даде сила, от която има нужда, тъй като всекидневно пред ръководството има множество предизвикателства.

Преди да благодаря на г-жа Манова и учениците, ги предизвиках отново, да търсят стари снимки от живота на квартал Факултета и техните семейства, но обещах първо аз да им гостувам отново и да им покажа стари снимки на моето семейство и снимки от училищния живот на моята баба като учител в нашето училище.“